Чтение онлайн

Очевидно в неделя Ванджи бе вечеряла сама. Никой не беше ял с нея и в понеделник вечерта. Голямата чаша за кафе не беше там във вторник сутринта.

Явно по някое време, след като тялото е било намерено, Крис Луис си бе правил нес кафе.

Алеята и площта около къщата бяха претърсени най-грижливо. Не беше открито нищо необичайно.

— Ще се занимаваме с това цял ден, но поне няма да пропуснем нищо — каза Чарли рязко. — И освен констатацията, че си е разпрала роклята на онази вила, ще приключим с една голяма кръгла нула. Чакай малко. Още не сме проверили за съобщения в службата за приемане на телефонни обаждания.

Той намери номера в папката на бюрото, набра го и се представи.

— Проверете дали има оставено някакво съобщение за капитан Луис или госпожа Луис от понеделник насам — нареди той.

Извади химикалката си и започна да записва. Фил надничаше през рамото му. Понеделник, 15 февруари, 4 часа следобед. Обаждане от „Нортуест Ориент Резървейшън“. Потвърждение за госпожа Луис — полет 235 от 4:10 часа следобед от летище „Ла Гуардия“ до „Туин Ситис ъв Минеаполис“, Сейнт Пол, за вторник, 16 февруари.

Фил подсвирна тихо. Чарли попита:

— Госпожа Луис получила ли е това съобщение?

Той отдалечи малко слушалката от ухото си, така че Фил също да чува:

— О, да — отвърна телефонистката. — Бях дежурна в понеделник вечерта и й го предадох лично около седем и половина — категорична беше жената. — В гласа й прозвуча облекчение. Всъщност тя възкликна: „О, слава богу!“

— Добре — каза Чарли. — Какво друго имате?

— Понеделник, 15 февруари, 9:30 вечерта. Доктор Фукито моли госпожа Луис веднага щом се прибере, да му се обади вкъщи. Каза, че имала домашния му телефон.

Чарли повдигна вежди.

— Това ли е всичко?

— Само още едно — отвърна служителката. — В десет часа в понеделник вечерта се обади някоя си госпожица Една Бърнс. Искаше госпожа Луис да й позвъни непременно, без да се притеснява от късния час.

Чарли си драскаше триъгълници, докато телефонистката го уведомяваше, че няма други съобщения нито за вторник, нито за сряда. Знаела обаче, че във вторник е имало едно обаждане и че разговорът е бил проведен от капитан Луис.

— Точно се канех да отговоря, когато той вдигна — обясни тя. — И аз веднага се изключих.

В отговор на въпроса на Чарли тя потвърди, че госпожа Луис не е разбрала нито за обаждането на доктор Фукито, нито за това на госпожица Бърнс. Госпожа Луис не се е обаждала в службата след седем и половина в понеделник вечерта.

— Благодаря ви — каза Чарли. — Бяхте много отзивчива. Вероятно ще поискаме пълен опис на съобщенията, които сте приели за семейство Луис за известен период от време, но ще се свържем с вас по-късно.

Той остави слушалката и погледна Фил.

— Да тръгваме. Скот няма да има търпение да чуе всичко това.

— И как го разбра? — попита Фил.

Чарли изръмжа.

— Ами че как? В седем и половина вечерта в понеделник Ванджи Луис все още е възнамерявала да лети за Минеаполис. Два-три часа по-късно вече е била мъртва. В десет часа вечерта Една Бърнс е имала важно съобщение за Ванджи. На следващата вечер Една е мъртва и последният човек, който я е видял жива, я е чул да разговаря с Крис Луис и да му заявява, че трябва да съобщи нещо в полицията.

— А какво ще кажеш за този японец — психиатъра, който се е обадил на Ванджи в понеделник вечерта? — попита Фил.

Чарли сви рамене.

— Кейти разговаря с него вчера. Може би тя ще може да ни предложи някакъв отговор.

За Кейти вечерта в сряда изглеждаше безкрайна. Легна си веднага щом се върна от апартамента на Една, като не забрави да вземе едно от хапчетата, които й беше дал доктор Хайли. Спа неспокойно, подсъзнанието й беше обсебено от образа на Ванджи, който се носеше през съня й. Преди да се събуди, този сън се разми в друг: лицето на Една така, както беше изглеждало в смъртта; доктор Хайли и Ричард, надвесени над нея.

Събуди се с мъгляви, тревожни въпроси, които й се изплъзваха, отказваха да застанат на фокус. Старата черна износена шапка на баба й. Защо мислеше за нея? Естествено. Заради онази смачкана обувка, която Една очевидно ценеше; онази, която държеше при бижутата си. Това беше. Но защо само една?

Стана от леглото с гримаса. Имаше чувството, че през нощта болките по цялото й тяло се бяха увеличили. Коленете й, целите в синини от удара в контролното табло, сега бяха дори по-сковани, отколкото веднага след катастрофата. Слава богу, че Бостънският маратон не е днес, помисли си тя унило. Никога нямаше да спечеля.

С надеждата, че една гореща вана може да поуталожи болката, тя отиде в банята, приведе се и пусна крановете. Зави й се свят, залюля се и успя да се вкопчи в страничната стена на ваната, за да не падне. След няколко секунди това усещане отмина и тя бавно се обърна, все още със страх, че може да припадне. Огледалото в банята отразяваше смъртната бледност на кожата й, капчиците пот, които бяха избили по челото й. Всичко е от това проклето кръвотечение, помисли си тя. Ако не отивах утре в болница, вероятно много скоро щяха да ме откарат там.

Ваната наистина поотпусна скованото й тяло. Бежовият фон дьо тен намали бледността. Новият тоалет — риза с набор, подходящо сако от туид в цвят меланж и пуловер, довърши опита й за камуфлаж. Поне сега не изглеждам така, сякаш всеки момент ще се строполя по очи, помисли си тя, дори и да е истина. С портокаловия сок глътна още едно от хапчетата на доктор Хайли и отново си помисли за смъртта на Една — факт, който продължаваше да й се струва невероятен. След като напуснаха апартамента на Една, двамата с Ричард отидоха да пият кафе. Ричард си поръча хамбургер, като й обясни, че е възнамерявал да вечеря в Ню Йорк. С дама, тя беше сигурна в това. И защо не? Ричард беше привлекателен мъж. Без съмнение не прекарваше вечерите си затворен в апартамента си или у семейството на Моли и Бил. Ричард бе изненадан и доволен, когато тя му разказа как е отишла отново в ресторант „Палисейдс“. После изведнъж се замисли за нещо и стана разсеян. На няколко пъти придоби такъв вид, сякаш всеки момент щеше да я попита нещо, но после очевидно се отказа. Въпреки че тя протестираше, той настоя да я последва у тях, да влезе в къщата заедно с нея и да провери дали вратите и прозорците са заключени.