Чтение онлайн

Гъртруд Фицджералд седеше до старомодното велурено канапе в отсрещния край на Г-образната стая, където тялото не се виждаше, и тихо ридаеше. Ричард отиде направо в малката трапезария, за да огледа мъртвата. Кейти се приближи до госпожа Фицджералд и седна до нея на канапето. Доктор Хайли я последва, придърпвайки един стол с дървена облегалка.

Гъртруд се опита да поведе разговор с тях.

— О, доктор Хайли, госпожо Де Мейо, не е ли ужасно, просто ужасно?

Думите причиниха нов пристъп на хълцания. Кейти нежно прегърна треперещите рамене.

— Съжалявам, госпожо Фицджералд. Зная, че бяхте близка с госпожица Бърнс. Винаги беше толкова мила. Толкова забавна. Все ме караше да се смея. Може би имаше тази малка слабост. Всеки си ги има, а и тя никого не притесняваше с нея. О, доктор Хайли, на вас тя също ще ви липсва.

Кейти наблюдаваше как докторът се приведе към Гъртруд със сериозно лице.

— Без съмнение, госпожо Фицджералд. Една беше прекрасен служител. Толкова се гордееше с работата си. Често се шегувахме с доктор Фукито, че докато пациентките дойдат при нас, тя така ги успокояваше, че можеше спокойно да му вземе хляба.

— Докторе — изхлипа Гъртруд, — аз им казах, че сте идвали тук. Казах им го. Вие знаехте мъничкия проблем на Една. Просто е глупаво да се допуска, че не е паднала. Защо някой ще иска да й причини зло?

Доктор Хайли погледна Кейти.

— Една страдаше от ишиас и когато трябваше да бъде на легло, аз понякога й оставях работа за вкъщи. Разбира се, не повече от три или четири пъти. Веднъж, когато уж беше болна, минах неочаквано и тогава разбрах, че всъщност тя има сериозен проблем с алкохола.

Кейти плъзна поглед встрани и осъзна, че Ричард е свършил с огледа на трупа. Стана, отиде при него и погледна Една. Мълчаливо се помоли:

„Дай й вечен покой, о, Господи! Нека легиони от ангели я поздравят. Нека я отведат там, където цари отдих, мир и светлина.“

Като преглътна буцата, която внезапно бе заседнала в гърлото й, тя попита Ричард какво е установил. Той сви рамене.

— Докато не видя каква е фрактурата, бих могъл да кажа, че всичко е възможно. Без съмнение ударът е бил доста силен, но при положение, че е била пияна… а това е очевидно — може да се е препънала, когато се е опитвала да стане. Била е доста тежка жена. От друга страна, има голяма разлика между това да те блъсне кола или влак. Ето тази разлика трябва да преценим.

— Някакви белези от насилствено влизане в апартамента? — обърна се Кейти към Чарли.

— Нищо. Но тези ключалки са такива, че спокойно можеш да си отвориш с най-проста кредитна карта… А ако е била толкова пияна, колкото си мислим, би могъл да я нападне всеки.

— А защо му е на някой да я напада? И какво се опитваше да ми кажеш за капитан Луис?

— Жената на домакина — казва се Гейна Крупшак — е приятелка на Една Бърнс. Работата е, че е била с госпожа Фицджералд, когато са намерили тялото. Освободихме я да си ходи точно преди вие да дойдете. Много е разстроена. Както и да е, снощи тя дошла тук около осем часа. Каза, че Една вече била солидно почерпена. Останала до осем и половина, после решила да извади шунката с надеждата, че Една все пак ще хапне нещо и ще поизтрезнее. Една й разказала за самоубийството на Ванджи Луис.

— Какво точно й е разказала?

— Нищо особено. Просто споменала името на Ванджи и колко била хубава. После госпожа Крупшак отишла в кухнята и от там чула, че Една набира някакъв номер. Наричала онзи, с когото разговаряла, капитан Луис и му казала, че на следващия ден трябвало да разговаря с полицията. А сега слушай внимателно. Крупшак се кълне, че чула как Една обяснява на Луис пътя до нейния апартамент, след което споменала нещо за Прекрасния принц.

— Прекрасния принц?

Чарли сви рамене.

— И аз се учудих, но свидетелката е категорична.

Ричард каза:

— Явно, че ще третираме случая като потенциално убийство. Започвам да се съгласявам с предположението на Скот за Крис Луис. — Той отправи поглед към всекидневната. — Госпожа Фицджералд изглежда съвсем съсипана. Приключи ли разговора с нея, Кейти?

— Да. В момента тя не е в състояние да отговаря на въпроси.

— Ще повикам една от колите да я откара у тях — предложи Чарли. — А някое от момчетата може да ги последва с нейната.

Кейти си помисли: „Не вярвам, че Крис Луис може да причини това на Една, не вярвам, че е убил и собствената си съпруга.“ Озърна се:

— Сигурни ли сте, че нищо ценно не липсва?

Чарли сви рамене.

— То всичко тук ще се разпродаде и на битпазар за не повече от четиридесет долара. Портфейлът й е в джоба. Вътре има осемнадесет долара. Кредитни карти. Обичайните неща. Не личи да е пипано нещо, за тършуване пък да не говорим.

— Добре. — Кейти се върна при доктор Хайли и Гъртруд. — Госпожо Фицджералд, сега ще наредим да ви закарат до дома ви — каза тя нежно.

— Какво ще направят с Една?

— Трябва да изследват степента на нараняванията по главата. Не мисля, че ще опитат нещо повече. Ако съществува и най-малката възможност някой да е причинил това на Една, ние трябва да я установим. Помислете за това като за начин да покажем, че ценим нейния живот.

Жената подсмръкна.

— Май че сте права. — Отправи поглед към лекаря. — Доктор Хайли, проявих ужасно нахалство, че ви повиках тук. Съжалявам.

— Няма за какво. — Бръкна в джоба си. — Донесох тези успокоителни, в случай че имате нужда от тях. След като ще ви закарат с кола, вземете едно още сега.

— Ще донеса чаша вода — каза Кейти. Отиде до умивалника в банята. Банята и спалнята бяха от другата страна на малко коридорче. Докато пускаше водата, тя си помисли колко й е неприятно, че Крис Луис излиза на преден план като основен заподозрян в две убийства.

Отнесе чашата на Гъртруд и отново седна до нея.

— Госпожо Фицджералд, просто за да сме спокойни, искаме да знаем съществува ли някаква възможност Една да е била обрана? Знаете ли дали е притежавала някакви скъпоценности… може би бижута?