Чтение онлайн

Прекоси на пръсти малкия вестибюл. Вдясно — банята. Метър и половина по-напред вляво — всекидневната. Внимателно надзърна вътре. Телевизорът работеше, но стаята беше празна. Долови скърцане на стол. Трябва да е на масата за хранене. Безкрайно предпазливо прекоси всекидневната. Ето това беше моментът. Ако го видеше и се разкрещеше…

Но Една се оказа с гръб към него. Загърната в син вълнен халат, тя се беше отпуснала в стол в края на масата. Едната й ръка почиваше до огромна чаша за коктейли, а другата беше отпусната в скута й. Високата кана пред нея беше почти празна. Главата й беше клюмнала на гърдите. Едва доловимото равномерно дишане му подсказа, че е заспала. Миришеше силно на алкохол.

Той бързо прецени ситуацията. Погледът му падна на съскащия радиатор вдясно от масата. Беше стар модел, с остри, открити тръби. Дали да не опита да мине без преспапието? Може би…

— Една — прошепна той.

— Как… о-о… — Тя го погледна със замъглени очи. Смутена, понечи да се изправи, като непохватно се извърна на стола си. — Докторе…

Мощен тласък я запрати назад. Главата й се блъсна в радиатора. В мозъка й избухнаха ослепителни светлини. О, тази болка! О, Господи, тази болка! Една въздъхна. Успокояващата топлина на рукналата кръв я отнесе в мрака. Болката се разпростря, засили се, стана непоносима, почна да се разнася, изчезна…

Той отскочи назад, за да се предпази от плисналата кръв, а после предпазливо се надвеси над тялото. Докато я гледаше, пулсът на гърлото й трепна за последен път и спря. Приближи лицето си до нейното. Беше престанала да диша. Той пусна преспапието обратно в джоба си. Вече нямаше да му трябва. Излишно беше и да я ограбва. Щеше да изглежда, че е паднала сама. Беше късметлия. Явно му е било писано да се отърве невредим.

Бързо се върна по стъпките си обратно във всекидневната. Огледа се, за да се увери, че паркингът е все така пуст, след което прекрачи перваза, сети се да върне саксията на старото място, дръпна транспаранта и притвори прозореца по същия начин, както го беше оставила Една.

Точно в този момент долови настоятелния звук на входен звънец… нейния звънец! Огледа се като обезумял. Земята, твърда и суха, не предлагаше никакви доказателства, че отпечатъците от стъпки са негови. Первазът на прозореца беше безупречно чист. Нямаше слой прах, по който да останат петна. Той го беше прекрачил, така че по бялата повърхност не бяха останали следи от обувките му.

Изтича при колата си. Моторът заработи почти безшумно. Без да светва предните фарове, той напусна жилищния комплекс. Включи светлините едва когато наближи шосе номер 4.

Кой беше дошъл у Една? Кой стоеше на прага й? Дали този човек щеше да се опита да влезе? Една беше мъртва. Вече не можеше да клюкарства за него. Но беше на косъм, просто на косъм.

Адреналинът пулсираше във вените му. Сега оставаше една-единствена заплаха: Кейти де Мейо.

Трябваше да отстрани и нея. Катастрофата, която беше преживяла, щеше да му даде основание да започне лечение.

По болничната документация можеше да се докаже, че кръвното й е твърде ниско. Бяха й направили кръвопреливане в помещението за спешни случаи.

Щеше да даде нареждане за ново кръвопреливане под претекст, че иска да я закрепи за операцията.

Щеше да й даде хапчета кумадин, които да блокират механизма за съсирване на кръвта и да анулират ползата от кръвопреливането. До петък, когато й предстоеше да постъпи в болницата, тя щеше да бъде пред кръвоизлив.

Възможно бе да извърши спешната операция, без да прилага повече антикоагуланти. Но ако се наложи, щеше да й бие хепарин. Това щеше да доведе до фактическо спиране на процеса на съсирване. Тя нямаше да преживее тази операция.

Изходното ниско кръвно, кумадинът и впоследствие хепаринът щяха да бъдат така ефикасни за Кейти де Мейо, както цианкалият за Ванджи Луис.

Ричард и Кейти си тръгнаха заедно от кабинета на Скот. Тя знаеше, че ще го подразни, ако предложи да си повика такси. Но когато влязоха в колата му, той каза:

— Първо вечерята. Една пържола и бутилка вино ще ти раздвижат соковете.

— Какви сокове? — попита тя предпазливо.

— Стомашните. Слюнката. Всичко.

Той избра един малък ресторант, кацнал несигурно на скалите. Уютната трапезария се топлеше от искрящ огън и се осветяваше от свещи.

— О, много е хубаво! — възкликна тя.

Собственикът очевидно познаваше добре Ричард.

— Доктор Каръл, за нас е удоволствие — посрещна ги той, отведе ги до масата при камината и поднесе стол на Кейти.

Докато сядаше, тя се усмихна при мисълта, че или Ричард беше на голяма почит, или тя изглеждаше точно толкова премръзнала и нещастна, колкото се чувстваше.

Ричард поръча бутилка „Свети Емилиън“. Един сервитьор поднесе горещи чеснови хлебчета. Седяха в приятно мълчание, отпиваха и похапваха. Кейти осъзна, че за първи път е с него по този начин, на малка маса, отделена от всички останали в помещението, само двамата, вперили поглед един в друг.

Ричард беше едър мъж в отлично здраве, което си личеше по буйната му тъмнокестенява коса, силните му спокойни черти и широките му масивни рамене. Когато остарее, ще придобие лъвска осанка, помисли си тя.

— Току-що се усмихна — каза Ричард. — Ще си платя, за да разбера мислите ти.

Тя му каза.

— Лъвска. — Той се замисли над думата. — Лъвът през зимата. Допада ми. Интересува ли те за какво си мисля?

— Разбира се.

— Когато лицето ти е в покой, очите ти стават много тъжни, Кейти.

— Съжалявам. Не исках да изглеждат такива. А и мисля, че сега не съм тъжна.

— Знаеш ли, че от шест месеца искам да те поканя на вечеря, но явно трябваше да се случи този инцидент, който можеше да ти струва живота, та да стане наистина.