Чтение онлайн

Скот слушаше и потропваше с молив по бюрото си. После се обърна към детективите.

— А вие какво ми носите?

Фил Кънингам извади бележника си.

— Това място не е било вила за меден месец. Семейство Луис са ходили на няколко съседски събирания. — Той хвърли поглед към Кейти. — Сестра ти явно се е опитвала да ги приобщи. Всички са харесвали Крис Луис, смятали са Ванджи за досадна, явно го е ревнувала непрекъснато. Липса на всякакъв интерес към каквито и да било дейности на общността. На събирания винаги се държала за него и ужасно се разстройвала, ако разговарял с друга жена повече от пет минути. Той бил много търпелив с нея. Една от съседките сподели как след едно такова събиране мъжът й казал, че ако той бил женен за Ванджи, щял да я убие с голи ръце. А след като забременяла, вече станала наистина непоносима. През цялото време говорела само за бебето.

Чарли беше отворил собствения си бележник.

— Потърсиха я от акушеро-гинекологичния кабинет, за да й насрочат консултация. Казах, че утре ще отидем в болницата, за да разговаряме с нейния лекар.

Ричард заговори тихо:

— Има няколко въпроса относно състоянието на Ванджи Луис, които бих искал да задам на този неин лекар.

Скот го погледна.

— Свърши ли с аутопсията?

— Да. Смъртта без всякакво съмнение е причинена от цианкалий. Починала е моментално. Устата и гърлото бяха силно изгорени. Което води до критичната точка.

Върху кантонерката имаше кана с вода и няколко картонени чаши. Ричард стана, отиде дотам и наля солидно количество в една от чашите.

— Добре — каза той, — да речем, че това е пълно с разтворен цианкалий. Смятам да се самоубия. Поемам голяма глътка. — Той бързо преглътна. Чашата все още бе наполовина пълна. Останалите го наблюдаваха напрегнато. Той вдигна картонената чаша. — По моя преценка Ванджи Луис трябва да е изпила поне стотината грама, които аз погълнах току-що, за да има това количество цианкалий, което установихме в кръвта й. До тук добре. Но възниква един проблем. Отвън устните, брадичката и дори шията й са изгорени. Единственият начин, по който би могло да се случи, е тя да е изплюла част от течността… при това доста голяма част от нея. Но ако е погълнала толкова, колкото споменахме, на една глътка, това означава, че устата й е била празна. Тогава какво е направила — поела е следваща глътка и след това е изплюла течността? Изключено. Реакцията е мигновена.

— Не може ли да е погълнала само половината от количеството, което е било в устата й, а останалото да е изплюла? — попита Скот.

Ричард сви рамене.

— Имаше твърде много и в кръвта, и по лицето си, за да предположим, че дозата е била по-малка. Въпреки това количеството върху завивката беше нищожно, а на дъното на чашата имаше само няколко капки. Тъй че, ако е държала пълна чаша, първо трябва да е разляла част от течността върху устните и брадичката си, а после да е изпила останалото. Не е изключено да е било точно така, но аз лично не вярвам. Другият проблем е обувката на крака й.

Той бързо изложи убеждението си, че Ванджи не би могла да ходи удобно с обувки, здраво пристегнати на краката й. Докато слушаше, Кейти си представи лицето на Ванджи. Мъртвото лице, което беше видяла в съня си, и мъртвото лице от леглото се плъзгаха напред-назад във въображението й. Наложи си отново да се съсредоточи върху онова, което ставаше в кабинета, и осъзна, че Чарли говори на Скот:

— … Ричард и аз имаме чувството, че съпругът забеляза нещо по тялото, което не ни каза.

— Мисля, че са обувките — поясни Ричард.

Кейти се обърна към него.

— Телефонният разговор, който проведе Крис Луис. Вече ти споменах за него, Скот.

— Да, така е. — Скот се облегна назад. — Вие двамата — той посочи към Чарли и Фил, — разберете всичко, което можете, за капитан Луис. Вижте коя е тази Джоун. Разберете кога е пристигнал самолетът му тази сутрин. Проверете телефонните разговори, които е провела Ванджи Луис през последните няколко дни. Нека Рета се срещне с лекаря на госпожа Луис и да чуе мнението му относно нейното физическо и психическо състояние.

— Аз мога да ви кажа за физическото й състояние — обади се Ричард. — Или в най-скоро време е трябвало да роди това бебе, или е можела да си спести цианкалия.

— Има и още нещо — каза Скот. — Как се е сдобила с този цианкалий?

— В къщата няма следи от него — докладва Чарли. — Нито капка. Но тя се е занимавала с градинарство. Може да е имала малко от миналото лято.

— В случай, че реши да се самоубие? — Гласът на Скот прозвуча без всякакъв хумор. — Има ли нещо друго?

Ричард се поколеба.

— Може и да се появи — каза той бавно. — Но засега не е сигурно… а и в светлината на това, което чух току-що, може да се окажа на погрешна следа. Затова ми остави на разположение двадесет и четири часа. Тогава може би ще имам какво още да хвърля на масата.

Скот кимна.

— И ми се обади. — После стана. — Надявам се, че всички сме единодушни. Не приключваме този случай като самоубийство. — Той отправи поглед към Ричард. — Още един въпрос. Съществува ли възможност да е починала някъде другаде и после да е била пренесена на леглото си?

Ричард се намръщи.

— Не е изключено… но начинът, по който кръвта се е съсирила в тялото, ми говори, че е лежала в същото положение, в което я намерихме, от момента, когато е погълнала цианкалия.

— Добре — каза Скот. — Просто ми хрумна. Нека да приключваме за тази вечер.

Кейти понечи да се изправи.

— Зная, че е безумие, но… — Усети, че ръката на Ричард я подкрепя.

— Ти наистина изглеждаш доста вдървена — прекъсна я той.

За момент бе изпитала желание да му каже за идиотския сън в болницата. Но сега гласът му я тласна обратно в реалността. Каква глупачка щеше да им се стори. Усмихна се с благодарност на Ричард.

— Вдървена, и то предимно в главата, струва ми се — изкоментира тя.

Не можеше да позволи на Една да разруши всичко, което беше създал досега. Ръцете му сграбчиха кормилото. Усещаше как започват да треперят. Трябваше да се успокои.

Каква ирония, че точно тя го беше видяла да изкарва лънкълна от паркинга! Очевидно смяташе, че Ванджи е била в колата заедно с него. Но в момента, в който разкажеше своята история на ченгетата, всичко щеше да приключи. Представяше си въпросите: „Значи вие сте закарали госпожа Луис до дома й, докторе. Какво направихте след това? Такси ли си повикахте? По кое време беше това, докторе? Според госпожица Бърнс вие сте напуснали паркинга малко след девет часа вечерта.“