Чтение онлайн

Гели отново замълча, по линията се разнесе шум. Въпреки това Карлайл чуваше дишането – тя очевидно мислеше, подбираше внимателно думите си.

– Не знам какво да ти кажа, Карлайл. Ужасно съжалявам, наистина, заради онова, което може да се случи с монумента на Коуди. Ти създаде рай за себе си и аз наистина плача, когато си представям как магистралата минава през него и го разрушава. Но за разлика от теб не тая в себе си гняв заради посоката, в която се движи светът. Не съм достатъчно силна, за да променя тези неща, дори и да исках. Ще ми се да бях там, за да мога да те прегърна, но утре имам изпит.

– Е, магистралата ще реши поне твоя проблем, Гели, ще можеш да продадеш земята си. Една добра последица от цялата тази лудост.

– Какво мислиш да правиш?

– Не знам. В Станфорд има един професор, който, изглежда, е истински боец, що се отнася до неща от този род. Миналото лято четох статия за него в университетското списание. Мисля да му се обадя.

– Трябва да вървя да уча за изпита. Можеш ли да дойдеш този уикенд?

– Не знам. И честно казано, едва ли съм приятна компания точно сега. Така че може би ще е най-добре да не идвам. Ще ти позвъня, ако променя намеренията си.

– Добре – рече тъжно тя. – Имам планове за събота вечер, но ще ги отменя, ако решиш да наминеш. Карлайл...

– Да – отвърна той рязко и нетърпеливо, сякаш имаше далеч по-важни неща за вършене от това да разговаря по телефона с Гели Девъроу.

– Много държа на теб.

Карлайл въздъхна, поотпусна се.

– Знам, Гели. И аз държа на теб. Желая ти успех на изпита.

В офиса си във Фолс Сити Рей Дарджън се обръщаше към група местни бизнесмени:

– Момчета, не ви ли казах, че това е чудесна възможност за истински бизнес? Посъветвах ви да се доверите на добрия си приятел Рей, нали така? Магистралата минава оттук, точно както ви казах, и...

– Рей – прекъсна го един от мъжете, – все още не е напълно сигурно, нали? Плановете, които видяхме, бяха планове на ПРЕДЛАГАНИЯ маршрут.

Рей Дарджън самоуверено се усмихна.

– Магистралата ще минава оттук, точно както е според плановете. Старият Джак Уиймс, моят приятел сенатор и отговорник по пътното строителство в столицата ни, ми го гарантира. – Дарджън се залюля на въртящото се кожено кресло. Ръцете му лежаха спокойно отпуснати върху закръгления му корем. Рей беше доволен от властта, с която разполагаше, а още по-доволен бе от онова, което предстоеше.

– Напълно сигурен ли си, че няма да си навредим със закупуването на всичката онази земя миналата година? – попита го друг, лекар от Фолс Сити.

Дарджън изсумтя и махна пренебрежително с ръка, сякаш да изтрие всичките им страхове.

– Какво лошо може да има в това, че някои от нас ще натрупат малко пари от един проект, който така или иначе щеше да се осъществи? Както се казва в Библията, напред към просперитета.

Дарджън замлъкна и се опита да си спомни дали въпросните думи наистина бяха цитат от Библията, но беше почти сигурен, че са оттам. Никой от присъстващите не го поправи, така че той продължи:

– Разбира се, по-добре е да се погрижим нашата далновидност да не се коментира по страниците на "Инкуайърър". Стига сме се притеснявали, ами да се занимаем отново с въпроса за това как да си поделим закупените земи така, че никой от нас да не привлече вниманието на обществеността с масата пари, които е дал за голям брой парцели.

Собственикът на компания за товарни автомобили седеше отляво на Джил Ремингтън и цяла вечер не откъсваше поглед от гърдите , докато разговаряше с нея. Очите му играеха нагоре-надолу от лицето към дълбокото деколте и обратно. Говореше монотонно, отегчаваше я. Но тя бе запечатала приятна полуусмивка върху лицето си и се преструваше на заинтересована. (Господи, нима тези мъже никога не говорят за друго освен за бизнес и политика?)

И въпреки това Джил Ремингтън беше доволна, че сенатор Джак Уиймс я бе поканил на тази интимна вечеря. Жена му и консерваторите, които представляваше, му пречеха да я води по ресторанти, но той обичаше да се перчи с нея, когато обстоятелствата го позволяваха. Тази вечер беше преценена като сравнително безопасна от съветниците на сенатора, които не харесваха Джил просто заради интереса на сенатора към нея и заради политическия риск, който тази връзка криеше.

Вдясно, седнал начело на масата, сенаторът се привеждаше към един пътностроителен инженер от Ню Орлиънс и му казваше:

– Не, не очакваме там да възникнат някакви проблеми. Онези нещастни копелета от високопланинските плата са толкова отчаяни, че биха сторили всичко, за да получат помощ.

 Вероятно природозащитниците от Луизиана ще ни създадат малко главоболия, както и онези на запад, когато минем през края на един национален парк, но с това можем да се справим. Все още очаквам гласовете на хората от Организацията по осъществяването на обществени проекти, както и на тези от Комитета по транспорта, но ще сме в състояние да оповестим окончателния маршрут по някое време догодина, а това, разбира се, ще е маршрутът, който вече сме определили.

– Чуйте ме, сенаторе, ако имате нужда от още пари за последния натиск, обадете ми се – предложи инженерът.

– Благодаря, може и да се наложи да се възползваме. Ще ви държа в течение. По един или друг начин ще се погрижим всичко да е наред. Кал Ейкърс от Камарата разчиства пътя пред мен, а Кал е от хората, които знаят как да сритат някой задник, когато е необходимо. Зад всичките му високопарни приказки за възраждане на района и така нататък се крие един истински гангстер.

Сенаторът загаси угарката от цигарата си в един пепелник, поклати глава и се засмя със смях, лишен от хумор.

– Исусе, когато онези провинциални бедняци видят какво ще стори Мексиканското търговско споразумение с техните мечти и надежди за развитие на индустрия, тухли ще серат. Мексиканците ще работят почти за без пари, а споразумението ще закопае онези дребни лайнари от запад още по-надълбоко, но те и без това са на отмиране, което е напълно отделен проблем.

Останалите около масата закимаха в знак на одобрение.

– Какво казва Кал Ейкърс? – Сенатор Уиймс замълча и вдигна поглед към тавана, където димът от пурата му се процеждаше между кристалните висулки на полилея. – Американски технологии, използване на мексиканска работна ръка за производството на продукти, които ще продаваме на японците и европейците. Нарича я Инициативата Рио Гранде. Добро наименование.