Чтение онлайн

В осем без десет Ричард влезе в кабинета му. Не загуби време в предисловия:

— Мисля, че разкрихме истинска клоака — заяви той — и нейното име е проект за забременяване „Уестлейк“.

— Ако искаш да ми кажеш, че оня психиатър е имал връзка с Ванджи Луис, съгласен съм — каза Скот. — Но доколкото си спомням, днес следобед това вече го уточнихме. Както и да е, няма да е трудно да го установим. Вземи кръвни проби от зародиша и ще извикаме Фукито. Не може да ни откаже изследване на кръвта си. А ако все пак посмее, това би било открито признание за вина и в случай че има и друго дело за бащинство, край на лекарската му практика.

— Не говоря за това — прекъсна го нетърпеливо Ричард. — Хайли имам предвид. Мисля, че прави експерименти с пациентките си. Току-що разговарях със съпруга на една от тях. Няма начин той да е бащата на детето, но е присъствал на самото раждане. Смятал е, че съпругата му се е съгласила на изкуствено осеменяване без негово разрешение. Мисля, че нещата отиват по-далеч. Според мен Хайли извършва изкуствено оплождане без знанието на своите пациентки. Ето защо те са способни на тези удивителни раждания под неговите грижи.

Скот изсумтя.

— Искаш да кажеш, че според теб Хайли е инжектирал на Ванджи Луис сперма от азиатец и се е надявал да се измъкне безнаказано? Хайде, стига, Ричард!

— Може да не е знаел, че донорът е азиатец. Може да е сбъркал.

— Лекарите не правят подобни грешки. Дори ако допуснем, че теорията ти е правдоподобна… а честно казано, аз не мисля така… това все още не го прави убиец на Ванджи Луис.

— Има нещо съмнително около Хайли — настоя Ричард. — Почувствах го още в първия миг, когато го видях.

— Виж, ще разследваме „Уестлейк“. Няма проблеми. При наличие на каквито и да било нарушения, ще ги установим и ще ги преследваме по съдебен ред. Ако ти си прав и той осъществява изкуствено осеменяване на пациентки без тяхно съгласие, ще го пипнем. Това е открито нарушаване на Акта за защита правата на човека. Но ще оставим това за по-късно. Сега първата ми работа е да се занимая с Крис Луис.

— Послушай ме — продължи да настоява Ричард. — Върни се на проучването за Хайли. Аз вече проверявам делата за професионална злоупотреба, заведени срещу него. Някоя си госпожа Хоран скоро ще дойде тук, за да ми разкаже защо е искала да осъди доктор Хайли. Но в статията на „Нюзмейкър“ се споменава, че преди да дойде тук, той е работил в Ливърпул, Англия. Хайде да се обадим там и да видим дали ще открием следа от нещо нередно. На теб няма да ти откажат тази информация.

Скот сви рамене.

— Разбира се, давай.

От бюрото му прозвуча сигнал. Той включи интеркома.

— Доведете го — нареди той. Облегна се назад и впери поглед в Ричард. — Опечаленият съпруг, капитан Луис, е тук заедно с любимата си.

Дани Дука седеше отчаяно прегърбен на един стол в полицейския участък. Потеше се, нервите му бяха опънати до скъсване. Ръцете му трепереха. Нямаше добра видимост. Още тридесет секунди и щеше да се е измъкнал. Щеше да си е в апартамента, да се наслаждава с цялото си тяло на блаженото освобождение след инжекцията. А вместо това — този вонящ задушен пъкъл.

— Дайте ми почивка — прошепна той.

Ченгетата не бяха впечатлени.

— Ти ни дай почивка. По това преспапие има кръв, Дани. Кого си ударил с него? Хайде, Дани. Знаем, че не е била старата жена, чиято чанта си откраднал предната вечер. Нея само си я съборил. Счупила си е таза. Това е доста гадно, когато си на седемдесет и пет години, Дани. Странното е, че разви пневмония. Може и да умре. А това означава второ убийство. Дани, момчето ми, помогни ни и ще видим какво можем да направим за теб, съгласен?

— Не знам за какво говорите — прошепна Дани.

— Разбира се, че знаеш. Чантата на доктора беше в колата ти. Както и оная ръчната. Портфейлът, който просто си грабнал в „Алегзандърс“, беше в джоба ти. Знаем, че си откраднал чантата снощи. Обадиха ни се тук. Портиерът каза, че си го направил точно пред хотел „Карлайл“. Той може да те разпознае. Но кого си ударил с това преспапие, Дани? Хайде, казвай! Ами тази обувка? От кога си започнал да колекционираш скапани обувки? Давай, Дани, започвай да разказваш!

— Беше си в чантата — прошепна Дани.

Двамата детективи се спогледаха. Единият от тях сви рамене и се обърна към вестника на бюрото зад него. Другият пусна папката, която разглеждаше, обратно в чантата.

— Добре, Дани, ще се обадим на доктор Сейлъм, за да установим какво точно е имал в тази чанта. Това ще реши въпроса. Щеше да е по-лесно, ако се беше съгласил да ни съдействаш. Достатъчно дълго си бил тук, за да го съобразиш сам.

Другият детектив вдигна поглед от вестника.

— Доктор Сейлъм? — В гласа му прозвуча учудване.

— Да. Това е името, изписано на папката. Аха, разбирам. На етикета пише доктор Едгар Хайли. Явно е взел папката с медицинската документация от друг лекар.

По-младият от двамата детективи се приближи до масата със сутрешния „Дейли Нюз“ в ръка. Отвори папката и внимателно започна да разглежда листовете с името Емет Сейлъм, в горната част на които бе напечатано „МД“ 11 . После отвори на трета страница на вестника и каза:

— Доктор Сейлъм е мъжът, когото са намерили снощи на покрива на пристройката на „Есекс Хаус“. Областният прокурор на Вали работи по случая съвместно с нашите хора.

Двамата следователи се обърнаха към Дани с възобновен интерес. В присвитите им очи се четеше силно подозрение.

Той отмести поглед от Кейти едва когато очите й се затвориха и дишането й стана равномерно. Тя отново потъна в сън. Въпросът за Ванджи бе изплувал нейде от подсъзнанието й, предизвикан може би от пристъпа на раздвоение на личността, който бе получила в понеделник вечер. Възможно бе тя изобщо да не си спомни, че е задала този въпрос, но той не можеше да си позволи да рискува. Ами ако отново отвореше дума за това пред сестра Ренджи или пред другите лекари в операционната, преди да е изпаднала под въздействието на упойката? Умът му трескаво търсеше някакво разрешение. Присъствието й на прозореца в понеделник вечерта все още можеше да бъде фатално за него.