Чтение онлайн

Фил Кънингам точно затваряше телефона.

— Съдия Хейууд ще изчака.

Скот се пресегна към телефона, бързо набра кабинета на Ричард, попита за него и тихо изруга:

— По дяволите! Единственият ден, в който си тръгва рано, трябва задължително да е точно днес!

— Сега ли ти е нужен? — попита Чарли с малко особен тон.

— Искам да зная какво имаше предвид, когато каза, че нещо не пасвало. Помните ли тази забележка? Може да е важно да знаем за какво става въпрос. Добре, Да се захващаме за работа. Докато правите обиска, претърсвайте всяко ъгълче. И гледайте за цианкалий. Трябва незабавно да открием откъде Ванджи Луис е взела цианкалия, причинил смъртта й. Или как се е сдобил с него капитан Луис — добави той тихо.

За разлика от кабинета на доктор Хайли, този на доктор Фукито изглеждаше по-просторен и светъл. Бюрото с издължени, елегантни линии заемаше по-малко място от масивното английско писалище на доктор Хайли. Също така елегантни столове с камъшитови облегалки, тапицирани седалки и дръжки, както и подходящ шезлонг заменяха масивните кожени кресла от другия кабинет. Вместо стената със снимки на майки и бебета в рамки, доктор Фукито притежаваше серия изключителни репродукции на гравюри върху дърво в стил Юкийо-е 3 .

Доктор Фукито бе висок за японец. Освен, помисли си Кейти, стойката му да е толкова изправена, че да го прави по-снажен. Не, прецени тя, действително е някъде към метър и седемдесет и пет.

Също като колегата си, доктор Фукито беше със скъпо и в същото време консервативно облекло. Костюмът му от фин плат на тънко райе бе изискано подчертан от светлосиня риза и тъмносиня копринена вратовръзка. Косите и тънките, безупречно поддържани мустачки допълваха бледозлатистия тен и кафявите очи, малко по-кръгли от типичната бадемовидна форма. Както по азиатските, така и по критериите на бялата раса той бе изключително красив мъж.

И може би много добър психолог, помисли си Кейти докато съвсем преднамерено ровеше за бележника си, печелейки малко време за впечатления.

Срещата й с доктор Фукито миналия месец бе кратка и непринудена. Тогава той й обясни с усмивка:

— Утробата е една удивителна част от женската анатомия. Понякога нередовен или нетипичен мензис може да бъде симптом за сериозен емоционален проблем.

— Съмнявам се — отвърна Кейти. — Майка ми години наред беше със същите оплаквания, а тази особеност, доколкото разбирам, се предава по наследство.

Зададе й въпрос за личния й живот:

— А ако един ден се наложи хистеректомия? Как бихте се чувствали?

— Ужасно — отвърна Кейти. — Винаги съм искала да имам семейство.

— В такъв случай планирате ли скорошен брак? Имате ли връзка с някого?

— Не.

— Защо не?

— Защото точно в момента съм по-заинтригувана от работата си. — Тя рязко прекъсна интервюто: — Докторе, много сте любезен, но аз нямам емоционални сътресения. Мога да ви уверя, че очаквам с нетърпение момента, когато ще бъда освободена от този проблем, но със сигурност мога да ви кажа, че той е чисто физически.

В същия момент той се изправи галантно и протегна ръка.

— Добре, ако възнамерявате да станете пациентка на Доктор Хайли, моля, не забравяйте, че аз съм тук. И ако настъпи момент, в който ви се прииска да споделите чувствата си с някого, аз съм на ваше разположение.

Няколко пъти през миналия месец Кейти за момент си казваше, че може би не беше лоша идея да си поговори с него, да получи професионална оценка за емоционалното си състояние. Всъщност това не й ли хрумна много по-скоро… например след снощната вечеря с Ричард?

Като изтласка тази мисъл от съзнанието си, тя се изправи и вдигна химикалката. Ръкавът й се запретна и разкри превързаната й ръка. За нейно облекчение, той не й зададе никакъв въпрос.

— Докторе, както знаете, една пациентка — ваша и на доктор Хайли — Ванджи Луис, е починала в понеделник вечерта.

Тя забеляза, че веждите му леко се повдигнаха. Дали беше, защото бе очаквал тя да потвърди, че Ванджи се е самоубила?

— Докторе, вие сте видели Ванджи към осем часа същата вечер, нали така?

Той кимна.

— Приех я точно в осем часа.

— Колко време остана при вас?

— Около четиридесет минути. Обади се в понеделник следобед и поиска час. В понеделник обикновено работя до осем и всички часове бяха заети. Казах й го и й предложих да дойде във вторник сутринта.

— Тя как реагира?

— Разплака се по телефона. Беше много разстроена и, разбира се, аз й казах да дойде, но мога да я приема едва в осем.

— Защо беше толкова разстроена, докторе?

Той говореше бавно, като внимателно подбираше думите си.

— Скарала се със съпруга си. Беше убедена, че той не я обича и изобщо не иска бебето. Напрежението от бременността беше започнало да й се отразява зле чисто физически. Всъщност тя беше доста незряла… — единствено дете, невероятно разглезено и обграждано с изключително внимание. Физическият дискомфорт й беше противен, а предстоящото раждане беше започнало да я ужасява.

Неволно отмести поглед вдясно от бюрото си. Тя беше седяла на онзи стол в понеделник вечерта в дългия си сукман, който я обгръщаше до петите. Въпреки твърденията си, че иска бебето, Ванджи мразеше дрехите за бременни, беше й отвратително, че е загубила линията си. През последния месец се опитваше да скрие наедрялото си тяло и отеклия крак, като носеше дрехи, които стигаха до пода. Беше цяло чудо, че не се препъваше, както й се замотаваха около краката.

Кейти го изгледа с любопитство. Този човек беше нервен. Какъв съвет беше дал на Ванджи, та да се втурне навън, да се прибере вкъщи и да се самоубие? Или я бе пратил при убиец, ако подозрението на Ричард беше основателно? Скандалът. Крис Луис не беше признал, че двамата с Ванджи са се карали. Като се приведе бързо напред, Кейти попита:

— Докторе, аз разбирам, че искате да спазите поверителността на онова, което ви е споделила госпожа Луис, но става въпрос за официално разследване. Необходимо е да знаем всичко, което можете да ни кажете за разправията между Ванджи Луис и нейния съпруг.