Чтение онлайн

Най-после наближиха дома на Лили. Лили се спря и каза:

— Тук трябва да си кажем лека нощ!

— Нима няма да се представим на Цефей и Касиопея? — запита Юлиян. — Както са примрели сега от страх поради твоето закъснение, появата ни ще ги ощастливи!

— Цефей е напуснал отдавна Касиопея и не живее с нас. Заминал бил, разправят, в чужбина. А Касиопея е директорка на банка, много е строга и не обича тия неща!

— Но тя така мило ми се усмихва, когато отивам да я моля за някоя и друга рубла!

— Боже мой, как не разбираш, че това са съвсем, съвсем различни работи! — В гласа на Лили прозвуча някаква странна смесица на нежност и уплаха, и на оная ранна женска зрелост, неразбираема и недостъпна и за най-умния младеж. — Не ме поставяй в неудобно положение! — помоли го тя, като притисна плахо и неуверено ръката му до гърдите си.

Авторът си мисли, че в тоя сублимен момент навярно дяволът е бил наблизо и като е чул думите на Лили, рекъл си е: «Почакай, малката, ти искаш да се измъкнеш от ръцете ми, но аз така ще те натопя, че да ми плащаш кървав данък цял живот!»

Юлиян, който най-чистосърдечно искаше да «узакони» дружбата си с Лили пред директорката, по същия чистосърдечен начин си рече: «Защо пък да настоявам, може да я караме и така!» Тези неизказвани на глас думи стоят на устата още от библейски времена и на най-честния мъж в света.

— Е, както искаш! — каза Юлиян.

Тук авторът оставя перото, за да помисли минута-две. Ако Юлиян беше настоял и двамата бяха се «представили» пред строгата директорка, дали съдбата нямаше да го поведе по други пътища, за да не стигне никога нито до ЗПЦМ, нито до къщата на помощника Щерев.

Но Юлиян не настоя. Той каза на Лили: «Е, както искаш!» — и си отиде с чиста съвест.

И така сред книгите, таблиците, изчисленията и формулите поникна едно красиво цвете, което не приличаше нито на сантименталния карамфил, нито на романтично-сладострастната роза, а представляваше някакъв техен своеобразен хибрид. В любовта на Юлиян нямаше възбудата, която пропъжда надалече съня, нито омаята, която прави света да изглежда като една приказка, накичена със сребърни звънчета и огласена от славееви песни. Чувството, което се появи в душата му, го радваше може би повече от всичко, което го беше радвало досега, създаваше му чудесно настроение, караше го да си подсвирква песенчици, макар да нямаше такъв навик, и вместо да го подкарва към леност — повдигна на високи степени енергията му за работа.

А какво беше цветето, което поникна в душата на Лили?

Авторът не обича да се изказва по важни въпроси «на бърза ръка», но има основания да смята, че то приличаше и на сантименталния карамфил, и на романтично-сладострастната роза, че в любовта и се появи възбудата, която пропъжда съня от очите и прави света хубав като приказка, окичена със сребърни звънчета и огласена със славееви песни. Лишените от бащинска нежност девойки по-нетърпеливо се устремяват, към мъжа и са повече склонни да плащат данък на любовната си всеотдайност, в душевния им вакуум мъжът намира по-бърз и по-лесен прием. А в нашия случай тази работа беше значително «ускорена» от високия престиж на Юлиян, от изключителното му място сред другите, от успехите му и от покоряващата му слава. Престижът и славата действуват като бронебойни куршуми върху сърцето на жената, поразяват го и отварят път.

В историята, която се разви по-нататък помежду им, всичко вървеше по естествения си ред.

Една късна вечер през май той я доведе скришом в квартирата си и след полунощ я изпрати до дома и. Любовните следи от гостуването на девственото момиче не можаха да се изличат, хазайката му разбра и понеже беше се надявала да го види един ден съпруг на Калинка, вдигна невъобразим скандал и поиска начаса да узнае името на «мръсницата», за да бъдела оплюта «както й се падало» от целия град Н. На беснотията й Юлиян отговори със смях, запуши ушите си и бегом изхвърча из двора. След обяд беше извикан от бай Трифона, хазаина си, той още завеждаше агитпропа на градския комитет на партията.

— Седни! — рече му той строго, изгледа го изпод вежди и застрашително започна да суче островърхите си посивели мустаци. После, както си седеше в креслото, с все сила се плесна по коляното и изведнъж избухна в такъв неочаквано весел смях, че, на Юлиян се стори да е мръднал нещо. Полазиха го тръпки по гърба. — Значи тъй — рече бай Трифон, като секна да се смее и отново повдигна ръка към мустаците си. — Моята Кераца те запитала за името на девойчето?

Юлиян кимна.

— Слушай! — Бай Трифон засука мустака си, после сви ръчището си в пестник. — Ако беше продумал, щях тъй да те наредя, че една седмица да не седнеш на задника си! Не стига магарията, дето си сторил, ами и името на момичето да позориш! От комсомола щях да те изключа!

— Не съм споменал името на момичето, нито имам намерение да го споменавам където и да било! — каза твърдо Юлиян.

— Ще идеш при родителите на момичето, ще поискаш прошка, и пред тях тайно ще се сгодите. А като стъпите двамката на краката си, и сватба ще вдигнете! А сега вземи една каруца да си натовариш багажа и ей на този адрес ще идеш — аз съм уредил работата. Защото моята Кераца не иска очите ти да гледа повече. Пък и от Калинка е неудобно! — Той му подаде листчето с адреса, извади цигарите си, въздъхна и запуши.

Когато Юлиян беше сложил вече ръка върху дръжката на вратата, той подвикна подире му:

— Пари имаш ли за каруцата?

— Ще намеря! — отвърна Юлиян.

Юлиян щеше да остане в Н още 3–4 месеца, после му предстоеше кандидатстудентски изпит в София, за да постъпи в МЕИ. Затова новата му квартира имаше временен характер — стара дъсчена барака, преградена на две половини, едната беше заключена с ръждясал старовремски катинар и навярно служеше за склад. Тази барака се намираше в дъното на занемарена ябълкова градина, в южната окрайнина на града, близо до пътя, който водеше за н-ската гара.

Лили дойде с две свои съкласнички да му помогне в подреждането на новата квартира. Като видяха окаяната обстановка — глинения под, пролуките, дето зееха между дъските, и увисналата от тавана крушка, момичетата се смутиха, а Лили с мъка преглътна сълзите си. Тя се чувствуваше дълбоко виновна за бедата, сполетяла любимия й.

Когато момичетата си отидоха, Юлиян разказа на Лили за съветите на бай Трифона.

— Не знам! — каза колебливо Лили.

— Както искаш! — повдигна рамене Юлиян. После се наведе, целуна очите й, които бяха започнали да се пълнят със сълзи, и я притисна до гърдите си. — Ако питаш мен — рече той, — тайните годявки не са ми по вкуса.